Друг път пък говореше твърде скептично за всеобщите идеи и с голямо уважение за отделните явления; и тогава, и по-късно си мислех, че тази негова склонност се дължеше както на обстоятелството, че беше британец, така и на обстоятелството, че беше францисканец. Но този ден просто нямах достатъчно сили за теологични спорове; затова се сгуших в определената ми ниша, загърнах се в едно одеяло и заспах дълбоко.

Ако някой влезеше, сигурно би ме взел за някакъв вързоп. Така сигурно си е помислил и абатът, когато дойде към третия час да посети Уилям, Така аз можах да слушам, без те да забележат, първия им разговор. И то не преднамерено, защото, ако се бях разкрил изведнъж пред посетителя, щеше да бъде още по-неучтиво, отколкото да се спотайвам, както и сторих, със смирение.

И така, Абон пристигна. Извини се за безпокойството, приветства отново Уилям с добре дошъл и му каза, че трябвало да говори лично с него за нещо много сериозно.

Започна с това, че го поздрави за умението, което бе проявил при случката с коня, и го запита как е съумял да даде такива точни сведения за кон, който изобщо не бе виждал. Уилям му обясни накратко и безстрастно хода на своите разсъждения и абатът остана много доволен от неговата досетливост. Каза, че не е могъл да очаква друго от човек, известен със своята голяма прозорливост. Каза, че е получил писмо от абата на Фарфа, който не само го известявал за мисията, възложена на Уилям от императора (за което щели да разискват през следващите дни), но му съобщавал, че моят учител бил инквизитор при някои процеси в Англия и Германия, където се отличил с голяма проницателност, съпроводена и с голяма човечност.

— Приятно ми бе да науча — добави абатът, — че в редица случаи вие сте се застъпвали за невинността на обвиняемия. Убеден съм, както никога досега, че в тези мрачни времена дяволът се намесва непрестанно в човешките дела — и се озърна плахо, сякаш врагът бе проникнал и сред тези стени, — но съм убеден също, че често дяволът действа и поради второстепенни причини. Знам, той може да подбуди жертвите си да вършат злини така, че вината да падне върху някой праведник, и изпитва задоволство, загдето праведникът ще бъде изгорен вместо неговата жертва. Често, за да докажат своето усърдие, инквизиторите изтръгват с всякакви средства признания от обвиняемия, като мислят, че добър инквизитор е само онзи, който завършва процеса, като намира изкупителна жертва…

— И един инквизитор може да бъде подтикван от дявола — рече Уилям.

— Възможно е — съгласи се предпазливо абатът, — защото намеренията на Всевишния са неведоми, но не искам да хвърлям сянката на съмнението върху толкова заслужили хора. Днес се нуждая от вас именно защото и вие сте един от тях. В този манастир стана нещо, за което са нужни съветите и вниманието на човек, прозорлив и предпазлив като вас. Проницателен, за да разкрие, и предпазлив (ако се налага), за да прикрие. Защото често се налага да се доказва вината на хора, които би трябвало да се отличават със своята светост, но така, че коренът на злото да бъде изтръгнат, без виновният да бъде разобличаван публично. Ако един пастир сгреши, той трябва да бъде изолиран от другите пастири, но горко ни, ако овцете започнат да не вярват на пастирите.

— Разбирам — отвърна Уилям. Вече имах случай да забележа, че когато се изразяваше така — сдържано и възпитано, — той обикновено прикриваше своето несъгласие или своето недоумение.

— Затова — продължи абатът — смятам, че всеки случай, отнасящ се за грешката на пастир, може да бъде поверен единствено на хора като вас, които умеят да разграничават не само доброто от злото, но и това, което е уместно, от това, което е неуместно. Приятно ми е да си помисля, че вие сте осъждали само когато…

— … обвиняемите са извършвали престъпления, отравяли са хора, покварявали са невинни деца и са вършили други нечестиви дела, които устата ми не се осмелява да изрече…

— … че сте осъждали само когато — продължи абатът, без да обръща внимание на прекъсването — присъствието на демона е било толкова очевидно за всички, че не сте имали възможността да действате по друг начин, та опрощаването да не изглежда по-скандално от самото престъпление.

— Признавал съм някого за виновен — уточни Уилям — единствено когато е извършвал такива престъпления, че можех да го предам с чиста съвест на светските власти.

Абатът се поколеба за миг и запита:

— Защо продължавате да говорите за престъпни деяния, без да споменавате за подбудата на дявола?

— Защото да съдим за причините и следствията, не е никак лесно; мисля, че единствен съдник може да бъде само Всевишният. Нали толкова трудно установяваме връзката между такова очевидно следствие като едно изгоряло дърво и светкавицата, дето го е подпалила, че изследването на дълги вериги от причини и следствия ми се струва не по-малко безумно от опита да издигнем кула, стигаща до небето.

— Учителят Аквински 33 — напомни абатът — не се побоя да докаже само с помощта на разума съществуването на Всевишния, като изследва причина по причина, докато стигна до непричинената първопричина.

— Кой съм аз — възрази смирено Уилям, — че да оспорвам учителя Аквински? Та неговото доказателство за съществуването на Бога е подкрепено с толкова много други доказателства, които само потвърждават неговите изводи. Както бе известно още на Августин, Бог говори в душите ни, а вие, Абон, щяхте да възхвалявате Бога и неговото съществувание дори и ако Тома не беше… — Спря и добави: — Предполагам.