Вечерта реши да използва един от банкоматите в района и почти се изсмя на жалката сума, която се появи на дисплея. За съжаление още първите вноски за клиниката се оказаха доста солени и не можеха да се покрият с осигуровката на Мишел. Притиснат от безпаричието, Шон изтегли част от пенсионните си вноски, с което автоматично си навлече строги финансови санкции. Осребри и една стара застрахователна полица. След инцидента с Мишел той изобщо не беше работил, което нямаше как да не се отрази на финансите му.

Търсеше си работа, разбира се, използвайки старите си контакти. Но до момента не беше получил нито едно предложение, заслужаващо внимание. Във Вашингтон изгодни оферти получаваха само частните детективски фирми с препоръки от най-високо място, каквито той вече не притежаваше, а осигуряването на нови изискваше много време. В момента финансовото му състояние беше такова, че парите му щяха да стигнат само за още няколко нощувки в мотела. Затова затегна колана и продължи да чука на всички врати.

Накрая, след като изчерпа всички възможности, беше принуден да направи нещо, което преди време категорично си беше забранил. Обади се на Джоун Дилинджър, някогашна агентка на Сикрет Сървис, а в момента вицепрезидент на голяма фирма за частни разследвания. За нещастие бе и бивша негова любовница.

— Разбира се, Шон — измърка в слушалката Джоун. — Нека утре обядваме заедно. Сигурно съм, че ще измисля нещо,което можем да направим заедно.

Шон остави слушалката и погледна към прозореца на мизерния мотел, който вече не можеше да си позволи.

— Страхувах се, че ще каже точно това — мрачно промърмори той.

Жената изглежда добре, призна пред себе си Шон. Безупречна прическа и грим, къса и плътно прилепнала рокля, високи тънки токчета, придаващи подходящата височина на дребната й, но стройна фигура. Бедрата й бяха стегнати и твърди, а бюстът голям и абсолютно истински, което Шон знаеше от опит. Да, тя наистина изглеждаше добре. Дори страхотно. Което обаче не събуди никакво вълнение у него.

Джоун Дилинджър, изглежда, го разбра, с бърз жест го покани да седне и напълни чашите с кафе.

— Отдавна не сме се виждали — любезно се усмихна тя. — Вероятно си заловил още куп серийни убийци.

— Не и тази седмица. — Той направи опит да отвърне на усмивката й и разбърка захарта в кафето си.

— Как е онова заядливо момиченце, с което си в екип? Милдред ли беше?

— Казва се Мишел — натъртено отговори той, предизвиквайки леко повдигане на веждите й. — Благодаря, добре е.

— Още ли работите заедно?

— Да.

— Явно е добра под прикритие, защото не я виждам.

Дойде ред на Шон да стане подозрителен. Дали вече беше научила за инцидента с Мишел? Джоун обичаше да държи нещата под контрол.

— Днес е заета — небрежно каза той. — По телефона ти споменах, че току-що се връщаме от Райтсбърг. Обадих ти се да попитам за някоя работа на парче, стига да се намира такава.

Джоун остави кафето, изправи се и закрачи напред-назад. Шон не беше сигурен защо го прави — може би за да му демонстрира за пореден път великолепната си фигура. Иначе умна и задълбочена, тя ставаше безкрайно елементарна в момента, в който нещата опираха до секс и интимни отношения. Обикновено слагаше знак за равенство между тях, но той подозираше, че използва първото като заместителна второто.

— Нека видим дали те разбирам правилно — тръсна глава тя. — Искаш от мен работа на парче, въпреки че ръководя голяма и солидна компания с куп опитни следователи, които решават всяка задача? И то след като не сме се виждали и чували повече от година?

— Вероятно съм усещал, че е по-добре да запазим дистанцията помежду си.

Чертите й се втвърдиха.

— Не ме улесняваш в желанието да ти помогна, Шон. И то никак.

— Защо ме каниш, ако нямаш намерение да ми помогнеш?

Тя седна върху бюрото и кръстоса крака.

— Не знам. Може би защото ми е приятно да те видя.

— Наистина имам нужда от работа, Джоун — изправи се той. — Ако не можеш да ми предложиш нещо, кажи. Не искам да ти отнемам от ценното време. — Шон остави кафето си на масичката и се обърна към вратата. Едва тогава Джоун слезе от бюрото и хвана ръката му.

— Почакай, хубавецо. Крайно време е да се научиш да понасяш момичешкото цупене. Така е по-честно. — Тя заобиколи и седна зад бюрото с делово изражение на лицето. В ръцете й се появи някакъв договор. — Хвърли му едно око, нали си адвокат…